Старобългарски речник
ностаньнъ 
ностаньнъ -ꙑ прил Непрестанен, постоянен прлежꙙ вънѫ молтвѣ  въꙁдрꙿжан.  їностаньнѣмь сповѣдан С 529.4 Изч С Гр ἐπίμονος їностаньнъ Нвб иностанен остар ВА