Старобългарски речник
ностань
ностань
нареч
Непрестанно, постоянно
самъ же стꙑ еппъ. ностань оглашаѧ мѫжꙙ съ женам дѣтьм. молꙗаше нелцемѣрьнѣ прстѫпт къ хсов
С
541.10
множаѭштемꙿ же ностань лкоже дꙿні вънѫ с н҄мъ прѣбꙑваѭштмъ
С
549.17
ностань кост мѹ съламьꙗѧ
С
553.4
дховьнꙑм пѣсньм птааше сꙙ ностань
С
550.13
Изч
С
Нвб
иностан
остар
ВА