Старобългарски речник
нокъ
нокъ
-а
м
1. Единак — за звяр, отделил се от стадото
ѡꙁоба і вепрь отъ лѫга. їнокъ двьеї поѣлъ естъ
СП
79.14
2. Отшелник
г помⰺлѹ м(ѧ) манасїнък(ъ) [?]
И
Изч
СП
И
Гр
[ὁ] μονιός
їнокъ
їнъкъ [?]
Нвб
Срв
инок ’монах’
остар
ОА
ВА
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
РРОДД
