Старобългарски речник
новѣрьнъ 
новѣрьнъ -ꙑ прил същ новѣрьн м мн οἱ αἱρετικοί Друговерци, еретици мноꙁ бо отъ новѣрънꙑхъ глагол҄ѫтъ. ꙗко не тъьнъ сꙑнъ отьцѹ С 303.9 Изч С новѣрънъ Нвб иноверен остар ОА ВА МлБТР ЕтМл АР