Старобългарски речник
новѣрьнкъ 
новѣрьнкъ м Друговерец, еретик не вѣдѣ бо како ьтен се новѣрьнкомъ да врѣдъ С 303.6 слꙑша повелѣнꙗ мрътвꙑ [лаꙁарь].  съмрьтънꙑѧ раꙁвръже ꙁаконꙑ. да срамьꙗѭтъ сꙙ новѣрьнц С 310.30 Изч С Гр [ὁ] αἱρετικός Нвб иноверник остар ОА ВА МлБТР РРОДД Срв иноверец ДА