Старобългарски речник
мѣт
мѣт
-мамь
-маш
несв
мѣѭ
-мѣш
1. Имам, притежавам, собственик съм на нещо
отде скръбѧ. бѣ бо мѣѩ сътѧжанѣ мънога
М
Мк 10.22
З
продастъ вьсе мѣне. елко мѣаше
М
Мт 13.46
А
СК
не ѹдобь мѫште богатъство. въ цсрстве бже въндѫтъ
М
Мк 10.23
З
ꙇже бо аште матъ дастъ сѧ емѹ. а ꙇже не матъ. ꙇ еже матъ отъметъ сѧ отъ него
М
Мк 4.25
З
ꙇмѣѩ дьвѣ рꙁѣ да подастъ не мѫштѹмѹ. ꙇ мѣѩ брашъна такожде да твортъ
М
Лк 3.11
З
А
СК
ꙇ аще естъ ꙇмѣѩ. да подастъ цркве
СЕ
44b 3
ловѣкъ нѣкто бѣ богатъ. мѣѧ скотꙑ рѣдꙑ многꙑ
С
359.28
; дꙿно таланто мамъ
С
378.24
мѣаше бо епскѹпъ ссн. врътꙿпоградъ красьнъ
С
223.9
Притежавам свойство, качество.
распꙙтꙑ нашмъ родомъ. гда можетъ слѫ мѣт
С
231.10
стъ мѣт ѹмъ
С
403.30
сто прѣсто мѫшт дѣвъство
С
4.25
ѹꙁьрѣ напрасно ꙁвѣꙁдѫ обраꙁъ кръстнꙑ мѫштѫ
С
282.28
2. Притежавам, имам на разположение нещо
добрѣа т естъ вънт въ жвотъ хромѹ л бѣдънѹ. неже дьвѣ рѫцѣ дъвѣ ноѕѣ мѫштю въвръженѹ бꙑт въ огнь вѣънꙑ
М
Мт 18.8
ЗI
ЗП
осѧжате мѧ вдте. ѣко дхъ плът кост не матъ
М
Лк 24.39 А
естъ же въ ерсмѣхъ на овь кѫпѣл ... пѧть пртворъ мѫшт
М
Йо 5.2
З
А
ходте доньдеже свѣтъ мате
М
Йо 12.35
З
А
СК
Б
ѹста їмѫтъ ї не въꙁглѭтъ. о їмѫтъ ї не вдѩтъ. ѹш їмѫтъ ї не слꙑшѩтъ. ноꙁдрі мѫтъ не обонѣѭтъ. рѫцѣ імѫ(мѫ)тъ (Север., с. 150, бел. под линия) і не осѩжѫтъ. ноѕѣ мѫтъ ї не поїдѫт
СП
113.13, 14, 15
мѣаше с корабл҄ь котъкꙑ желѣꙁнꙑ
С
400.27
крьстьꙗн стлъпъ поставшꙙ. жвотворꙙшт кръстъ мѫштъ на себѣ
С
537.22
свѣштꙙ мѣахѫ свѣтъло бѣаше
С
412.18
Снабден съм с храна, подслон, облекло и под.
колко хлѣбъ мате. он же рѣшѧ. ж҃ мало рꙑбцъ
М
Мт 15.34
З
А
СК
ꙇ раꙁвѣ едного хлѣба не мѣахѫ съ собоѭ
М
Мк 8.14
З
аꙁъ брашъно мамъ ѣст егоже вꙑ не вѣсте
М
Йо 4.32
З
А
гла мат сва къ немѹ вна не мѫтъ
М
Йо 2.3
З
А
жлште мѣаше въ гробѣхъ
М
Мк 5.3
лс ѣꙁвнꙑ мѫтъ. птцѧ небскꙑѩ гнѣꙁда
М
Лк 9.58
З
А
СК
дрѹже како вьнде сѣмо. не мꙑ одѣанѣ браъна
М
Мт 2.12
ЗI,
А. Срв. СЕ 106b 17
акꙑ ѹтварь многоцѣнꙿнѫ мꙑ на себѣ
С
105.19
Имам [потомък, родственик, близък, съратник, господар и под.].
къ етеръ мѣ дьвѣ ѧдѣ
М
Мт 21.28
З
бѣхѫ ѣко овъцѧ не мѫштѧ пастꙑрѣ
М
Мк 6.34
З
; къто отъ васъ матъ дрѹгъ
М
Лк 11.5
З
А
СК
ꙇмамь бо пѧть братрѩ
М
Лк 16.28
З
А
СК
ꙇмѣѩ невѣстѫ женхъ естъ
М
Йо 3.29А
аврамъ два снꙑ мѣ
Е
27б 5
такъ мамъ архере. еже сѣде о деснѫѫ прѣстола
Е
24а 13—14
како бо н срота можетъ бꙑт н отьца мѣт
С
241.13
жена мѣ сьпрѫгъ словѫшть
П5
3. Добивам, произвеждам, имам плод, поколение
ꙇ пръвꙑ ожень сѧ ѹмьрѣтъ. ꙇ не мꙑ сѣмене. остав женѫ своѭ братѹ своемѹ
М
Мт 22.25
ЗI
ꙇ ꙁапрѣт недѫгѹ семѹ. растѫщюмѹ вь немь. не мѣт плода
СЕ
35а 12
прподобхомъ же мꙑ сꙙ матер ѹбоꙁѣ. не мѫшт гладомь млѣка
С
384.17
4. Нося, държа в ръце
прстѫп кь немѹ жена мѫшт алавастрь мѵра драга
М
Мт 26.7
З
А
СК
Водя със себе си, имам около себе си.
ꙇ прстѫпшѧ къ немѹ народ мъ(но)ꙁ. ꙇмѫще съ собоѭ хромꙑ. нѣмꙑ слѣпꙑ. бѣсънꙑ
М
Мт 15.30
А
СК
васлна ... прде въ ерѹсалмъ. мѫшт съ собоѭ братѹꙙда
С
297.29
5. Обхванат съм от болест, телесно или психическо страдание, зъл дух и под
ꙇ сцѣл мъногꙑ недѫжънꙑ ꙇмѫштѧ раꙁлнꙑ ѩѕѧ
М
Мк 1.34
З
і бѣ тѹ лвкъ сѹхѫ рѫкѫ мꙑ
М
Мк 3.1
З
А
СК
ѹтелю првѣсъ снъ мо къ тебѣ. ꙇмѫштъ дхъ нѣмъ
М
Мк 9.17
З
А
СК
ꙇ шедъшѧ бѣжашѧ отъ гроба. ꙇ мѣаше же ѩ трепетъ ѹжасъ
М
Мк 16.8
З
А
кънжънц ... глхѫ ѣко вельѕѣволъ матъ
М
Мк 3.22
З
да строѹпꙑ на себѣ мѫштеї ꙁбꙑваахѫ
С
398.19
прхождаахѫ же женꙑ к немѹ мѫшт танъѧ врѣдꙑ. хже не моштьно враемъ вдѣт
С
557.1
6. Имам, съдържам [определено количество, брой и под.]
мⷭ҇цъ октѧбръ. (реко)мꙑ лст(опадъ. матъ) дн (...) л҃а҃. дⷩ҇ъ матъ аⷭ҇. їа а ноⷳ҇. гі
Е
38а 16, 38б 1
въ неже стамна ꙁлата. мѧщ маннѫ
Е
29а 6
стъ бо вь севастї еꙁеро мꙑ водѫ многѫ
С
76.10
мѣаше же брѣмꙙ хлѣбꙑ стꙑ топлꙑ. вно масло дрѣвѣно. младꙑ сꙑрꙑ аца. крнцѫ медѹ
С
291.5—6
Трая, навършвам се [за време, възраст и под].
пршедъ же с въ втанѭ обрѣте етꙑр дьн юже мѫштъ въ гробѣ
М
Йо 11.17
З
А
СК
бѣ же тѹ еднъ лвкъ. ћ҃. ꙇ осмь лѣтъ мꙑ въ недѫѕѣ своемь
М
Йо 5.5
З
А
мѫштмъ ћ҃ ѕ҃ лѣтъ въ недѫѕѣ
М
133а 8
Съм на, навършил съм определена възраст.
пѧт десѧтъ лѣтъ не ѹ ма(ш) (Ягич, с. 352, бел. под линия) ꙇ аврама л ес вдѣлъ
М
Йо 8.57
З
А
7. В съчет. с абстрактно съществително означава действието или състоянието, което се изразява със съществителното
бѫд область мꙑ надъ десѧтьѭ градъ
М
Лк 19.17
З
А
аще не бмь пршелъ глалъ мъ. грѣха не бѫ мѣл. нꙑнѣ же внꙑ не мѫтъ о грѣсѣ своемъ
М
Йо 15.22
З
А
СК
власть мамъ пропѧт тѧ. власть мамъ пѹстт тѧ
М
Йо 19.10
З
А
СК
Б
дажд славѫ жвѹмѹ бѹ. ꙇ словес его. мѫщюмѹ власть. на вꙿсѣкомь влⷣ҇аьствѣ
СЕ
55а 18
аще бо кто вдтъ тѧ м(ѫ)ща раꙁѹмъ въ трѣ(б)щ() въꙁлежѧща
Е
3б 1
да і хотѧште і не хотѧште. ꙇмѫтъ памѧть. ꙇ не ꙁабѫдѫтъ
К
6b 29
боѭ сꙙ бога того сна сѹса хрстоса. мѫштааго власть вь дьнь сѫдънꙑ. дѹшеѭ тѣломъ
С
157.11
же дръꙁновен матъ молтвоват къ богѹ
С
220.2
їꙁволшꙙ ходт по небесемъ. а не маловрѣменꙿно мѣт грѣхѹ наслажден
С
54.29
слабъ волеѭ. не мъ покааньѣ
Р
II 1.15
8. С модална отсянка — имам намерение, предстои ми, трябва
смоне мамъ т нѣъто решт
М
Лк 7.40
З
А
црю. мамъ т нѣто сьвѣштат
С
359.25
нѣсмъ праꙁденъ аꙁъ но дѣло мамъ
С
172.4
Мога, в състояние съм.
еже мѣ с сътвор
М
Мк 14.8
З
не ѹбоꙇте сѧ отъ ѹбваѭштіхъ тѣло. ꙇ не по томь не ꙇмѫштемъ. лха есо сътворт
З
Лк 12.4А
тъ родъ не ꙇматъ нмьже ꙇꙁт
З
Мк 9.29
А
СК
В съчет. сприч. мин. страд. — означава резултата от действието, изразено чрез причастието.
смоковьнцѫ мѣаше еднъ въ вноградѣ своемь въсажденѫ
М
Лк 13.6
З
молѭ тѧ мѣ мѧ отъроъна
М
Лк 14.19
А
СК
да мѫтъ радость моѭ сплъненѫ вь себѣ
М
Йо 17.13
А
СК
се мънасъ твоѣ ѭже мѣхъ. положенѫ въ ѹбрѹсѣ
М
Лк 19.20
З
А
вьлѣꙁе же ѵподьꙗкъ. рѫцѣ мꙑ распрострьтѣ вьꙁдѣнѣ на небо
С
555.14
ꙁде бо мꙑ сѹса вѣньана
С
435.5
Като спомагателен глагол — в състава на съчетания за изразяване на бъдещи действия.
вѣрѹѩ въ мѧ не матъ въждѧдат сѧ нкогдаже
М
Йо 6.35
З
А
мѣт маш съкровште нбсе
М
Мк 10.21
З
ѹслꙑшат же мате бран
М
Мт 24.6
ЗI
А
СК
ѣко аще с ѹмльѧтъ. камене въпт матъ
М
Лк 19.40
З
не мамъ пт юже отъ сего плода лоꙁънааго
М
Мт 26.29
З
А
СК
не мамъ мѧсъ ѣст въ вѣкꙑ. да не съблажнаѫ брата моего
Е
3б 12
ꙇ алъкат бо маш. жѧдат
СЕ
90а 24
аꙁъ отъсел не мамъ въкѹст брашꙿна ꙁемнааго
С
154.8
на рѫкѹ ност маш младеншть
С
237.21—22
болѣꙁн мѣѩ
ἀλγυνόμενος
Страдащ
н оть того дебельства болѣꙁн мѣѧ
С
335.13
бѣсъ мѣт
δαιμόνιον ἔχω, ἐμμανῶς ἔχω, δαιμονιάω
Обхванат съм от зъл дух
бѣсъ л маш. кто тебе штетъ ѹбт
М
Йо 7.2
З
А
аꙁъ бѣса не мамъ. нъ ътѫ оца моего
М
Йо 8.49
З
А
бѣсꙑ мѫтъ. къ кѹмрьскꙑмъ прѣльстемь
С
24.8—9
бѣсꙑ мѣѭштї вь н҄хъ. бѣсъ праштам ꙁмѫдрѣваахѫ
С
398.30
хѹлꙗахѫ го ждове глаголаахѫ к н҄емѹ бѣсъ маш
С
481.16
водьнꙑі трѫдъ мѣт
ὑδροπικός εἰμι
Болен съм от воднянка
ꙇ се лвкъ еднъ мꙑ водънꙑ трѫдъ. бѣ прѣдъ нмь
М
Лк 14.2
А
СК
волѭ мѣт
συνευδοκέω
Съпричастен съм към нещо
ѹбо съвѣдѣтельствѹѹѹте волѭ мате. дѣломъ отцъ вашхъ
М
Лк 11.48
З
вражьдѫ мѣт
ἐχϑραίνω
Имам разпра, враждувам с някого
тꙑ же імꙑ враждѫ на братъ своі. како можеші ходіті къ мірнѣі трапеꙁѣ
К
8b 33
въꙁдрасть мѣт
ἡλικίαν ἔχω
Пълнолетен съм
самого въпросте. въꙁдрастъ матъ. самъ о себѣ да глетъ
М
Йо 9.21
З
А
ѣко въꙁдрастъ матъ самого въпросте
М
Йо 9.23
З
А
вѣрѫ мѣт
ἔχω πίστιν
Вярвам
аще мате вѣрѫ не ѹсѫмьнте сѧ. не ткмо смоковьнъное сътворте
М
Мт 21.21
ЗI
вѣрꙑ не мѣт
ἀπιστέω, ϑαυμάζω
Не вярвам
ѣвшѧ сѧ прѣдъ нм ѣко блѧд гл хъ. не мѣахѫ мъ вѣрꙑ
М
Лк 24.11
З
А
не мꙑ вѣрꙑ о стѣѣмь артемонѣ. повелѣ вратарѹ прꙁъват дꙗкона флеа
С
224.12—13
доволь мѣт
ἀρκέομαι
Имам достатъчно количество, задоволен съм с нещо
ꙇ не до сего же доволъ імѫште. нъ і раꙁбоінікꙑ нѫдѧтъ. прітаѭште съмрьт его. да бі съмрътное пріѧштенье. неъстъ бꙑла коньінъꙇ его
К
11а 15
дѹхъ недѫжьнъ мꙑ
ἔχων πνεῦμα [τῆς] ἀσϑενείας
Недъгав, страдащ от някакъв недъг
ꙇ се жена бѣаше дхъ мѫшт недѫжень. ѕ҃і҃. на десѧте лѣтъ
М
Лк 13.11
З
А
СК
о мѫшт дхъ недѫженъ
М
76b 30
Срв.
З130а 15
дѹшѧ не мꙑ
ψυχὴν μὴ ἔχων
Едва дишащ, останал без душа
он же трѹдьн дѹшꙙ не мѫште. повѣдаахѫ мѹ
С
32.14
ꙁавсть мѣѭще
οἱ φϑονούμενοι
Тези, на които завиждат
тъгда он акꙑ остънꙑ бодом ꙁѫбꙑ скръжьтаахѫ хвалꙑ бо ꙁавсть мѣѭштмъ
С
403.5
мръ мѣт
εἰρηνεύω
Живея в мир [с някого]
мръ мѣте ме(д)ждю собоѭ
М
Мк 9.50
съ вьсѣмь мръ мѣт
С
423.20
мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ мꙑ
σεληνιαζόμενος
Който страда от лунатизъм, сомнамбул
ꙇ првѣсѧ емѹ вьсѧ болѧштѧѩ. раꙁльнꙑꙇм недѫгꙑ. ꙇ страстьм одръжмꙑ ꙇ бѣсънꙑѩ. ꙇ мѣсѧьнꙑѩ ꙁълꙑ недѫгꙑ мѫштѧ
З
Мт 4.24
мѫдрость мѣт
φρονέω
Разумен съм, мъдър съм
аꙁъ тебе стара сѫшта тацѣм сѣднам ѹкрашена сѫшта мьнѫ мѫдрость маш ꙁѣло
С
48.8
нѹждѫ мѣт
ἔχω ἀνάγκην
Имам нужда, изпитвам необходимост
село кѹпхъ мамъ нѫждѫ ꙁт вдѣт е
М
Лк 14.18
З
А
СК
обꙑа мѣт
εἴωϑα
Имам навик, обичай
ꙇ ѣко мѣ обꙑа пакꙑ ѹааше ѩ
М
Мк 10.1
польꙃѫ мѣт
ὠφελέω
Имам полза
пріемлѫштеі бо достоіно ьсть польꙁѫ імѫтъ
К
8а 39
потрѣбѫ мѣт
ἔχω ἀνάγκην
Длъжен съм
потрѣбѫ же мѣаше на вьсѧ праꙁдьнкꙑ отъпѹштат мъ іного
М
Лк 23.17 З
прснѣ мѣт о комь
οἰκείως ἔχω πρός τινα
В дружба съм с някого
да навꙑкнеш како прспѣ (погр. вм. прснѣ Север. с. 375, бел. под линия) о дѣвцахꙿ матъ хс
С
375.23
пространь мѣт
ἄδειαν ἔχω
Имам възможност, позволено ми е
простран бо мамъ бесѣдоват ба молт
С
134.13
скѫдость мѣѩ
ἐνδεής
Нуждаещ се, имащ нужда, изпитващ нужда от нещо
подъ днѣмъ кровомь бꙑхъ. на дꙿно ꙗд не акꙑ нштъ. л скѫдость мѣѧ брашъна. нъ акꙑ богатъ сꙑ млостьм
С
394.3
сладость мѣт къ есомѹ
ἡδέως προσέχω τινί
Благосклонен съм, радвам се, приятно ми е
сладость бо мамъ къ вештьствѹ
С
501.3
старьь ѹмъ мѣѩ
πολιόφρων [вар. πολύφρων]
Който има [който е с] ум на възрастен
не прносѧтъ л мѹ хвалꙑ дѣт. старъ ѹмъ мѣѭштъ
С
337.16
стѹдъ мѣт
ἀναισχυντέω
Нямам срам, не се свеня, действам безсрамно
т любв сѫтъ пьрѣмь хотѧтъ стѹдъ мѣт
С
338.9
сѹлѣе мѣт
Предпочитам
длъжънꙑ сѫтъ ні едіного ка подъ німі сѫштаго сѹлѣе імѣт бжію ꙁаконѹ
К
1b 40
трѣбѣ мѣт
χρείαν ἔχω
Имам нужда
нꙑнꙗ. вѣмъ ꙗко вѣс все. не трѣбѣ маш. да кто тѧ въпрашаетъ о семь
СК
Йо 16.30
тръпѣню бо мате трѣбѣ да волеѫ бжеѫ сътворше прмете обѣтованне
Е
9б 4
на ѹмѣ мѣт
ἔχω βούλημα
Имам наум, считам, смятам
се бо мѣаше льствъ на ѹмѣ
С
58.10—11
ходъ мѣт
κίνησιν ἔχω
В състояние съм, мога да се движа
богꙑ лъже ... хода не мѫште ... поставьꙗш протвѫ вьса сьтворьшѹѹмꙋ хѹ
С
49.26
мѣт въ рѣвѣ
ἔχω ἐν γαστρί
За жена — забременявам, бременна съм
обрѣте сѧ мѣщі въ рѣвѣ ѿ дха ста
А
Мт 1.18
СК
Б
ѧсть мѣт
ἔχω μέρος
Съпричастен съм, участвам заедно с някого в нещо
аште не ѹмънѫ тебе. не маш ѧст съ мъноѭ
М
Йо 13.8
З
А
СК
ходѧ съ долослѹжтелемь матъ ѧсть
Р
II 2.25
мѣт ьто на [до]
ἔχω τι κατά
Изпитвам враждебно чувство към някого, отнасям се с неприязън към някого, имам зъб на някого
аште маш то до врага свого. стръгн гнѣвъ. цѣл ꙗꙁвѫ
С
421.26
Срв.
К6b 19
М
З
А
СК
Б
ЗП
Е
СП
СЕ
К
С
Р
П5
Гр
ἔχω
κατέχω
μετέχω
περιέχω
κτάομαι
δύναμαι
μέλλω
κερδαίνω
φέρω
βαστάζω
πληρόω
ἐπάγω
ἄγω
χράομαι
δείκνυμαι
ἐπιδείκνυμαι
περιποιέομαι
διατηρέω
γέμω
διαμηχανάομαι
οἶδα
λογίζομαι
φροντίζω
διαιτάομαι
δεῖ
πρόξνος
імѣт
ꙇмѣт
їмѣт
Нвб
имам
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА