Старобългарски речник
мѣнь 
мѣнь -ꙗ ср 1. Имот, имущество, собственост обрѣтъ еднъ мьногоцѣненъ бсьръ. шедъ продастъ вьсе мѣне. елко мѣаше  кѹп  М Мт 13.46 З СК аште хощеш съвръшенъ бꙑт. ꙇд продаждъ мѣне твое. ꙇ даждъ нштмъ М Мт 19.21 ЗI А СК ѣкоже бо лвкъ отъходѧ прꙁъва своѩ рабꙑ. ꙇ прѣдастъ мъ мѣне свое М Мт 25.14 З А СК ꙇ жена сѫшт въ тоене кръве ... ѣже балѣмъ ꙁдаѣвъш вьсе мѣне. н отъ едного же не може сцѣлѣт М Лк 8.43 З А СК егда крѣпъкꙑ ѹорѫжь сѧ хрантъ сво дворъ. вь мрѣ сѫтъ мѣнѣ его М Лк 11.21 З тако ѹбо вьсѣкъ отъ васъ же не отъреетъ сѧ вьсего своего мѣнѣ. не можетъ мо бꙑт ѹенкъ М Лк 14.33 З  рее юнѣ ... оте даждь м достонѫѭ ѧсть мѣнѣ.  раꙁдѣл ма мѣне М Лк 15.12 З А СК мьн снъ отде на стрранѫ далее.  тѹ расто мѣне свое. жвꙑ блѫдъно М Лк 15.13 З А СК се полъ мѣнѣ моего г дамъ нштмъ М Лк 19.8 З А повелѣ емѹ гь продат сꙙ  женѫ  все мѣне свое СК Мт 18.25 ї раꙁграбен ... мѣнѣ ... съ радостѫ прѧсте Е 9а 16 ї прѣдастъ градѹ скотъ іхъ і мѣніе іхъ огню СП 77.48 въ хꙑщьнка мѣсто. раꙁдавьнкъ мѣнѣ своего СЕ 70b 10—11 ; аще которꙑ бѣлорꙁець. скѫпост рад клънетⷭ҇ъ. лютѣ ѣко. да дастъ нщмъ мѣне свое.  шедъ въ манастꙑрь да поⷦ҇етⷭ҇ъ СЕ 104а 14 гда дѫтъ  ѹпѭтъ сꙙ отъ мѫкъ  отъ любьве хрстосовꙑ. то ѹже к томꙋ не помьнꙙтъ н домовъ н ꙙда. н мѣнꙗ. н могѫтъ пробрѣст н ꙁлата н съребра С 267.24 родтел҄ема о хѣ ѹмъръшема.  раꙁдѣл҄енѹ бꙑвꙿшѹ родтельскѹ мѣню ... богѹ сꙙ на ѹꙙст въдавъ С 279.9 оставвъ рьгѹбꙑльство ї вьсе їмѣні бꙑстъ рьнорꙁьць МН Стопанство, домакинство, имот. надъ вьсѣмь мѣнемъ поставтꙑ М Мт 24.47 З А тво мѫжь госпожде господнъ мо стъ.  все мѣн сво мьнѣ стъ прѣдалъ въ рѫцѣ С 366.17 ꙁде блаженꙑ ꙁ домѹ оца свого. по остат мѹ срѹ не обратвъ сꙙ вьспꙙть. л мѣн сво желаѧ. ѹстот по комѹ лѹбо обраꙁѹ С 547.3 Запаси, наличност от нещо. вьс бо с отъ ꙁбꙑтъка своего въвръгѫ въ дарꙑ бжѩ. а с отъ лшенѣ своего. вьсе мѣне еже мѣ въвръже М Лк 21.4 З А СК въставъшꙙ же  недостатъьнꙑ сѫштꙙ. мѣнꙗ пꙙть хъ. рѣшꙙ къ мѫдрꙑмꙿ дадте  намъ отъ масла вашего С 369.6 2. Богатство не сътѧжіте ꙁлата ні съребра. бранѧ древле твоі волі. ѭже въ імаші въ імѣні К 4а 31 тъгда л мѣнꙗ рад  ловѣьскꙑ похвалꙑ.  маловрѣменьнꙑѧ сласт подвꙁаахъ сꙙ. ѡ нꙑнꙗ колко пае небесьнааго рад цѣсара С 63.11 аште л ѹбо покорш м сꙙ бѫдеш ьстенъ въ полатѣ мо.  многѹ мѣню  даромъ достонъ бѫдеш отъ мене С 65.15 бѣаше бо мѫжь тъ не простъ.  грѫбъ. нъ прокаꙁвъ. славоѭ  мѣнмъ. въꙁгражденꙑхъ на пѣсьцѣ дшѧ прѣльштаѧ С 214.26  много мѣнꙗ раꙁдаꙗвъ ѹбогꙑмъ же  манастꙑръмъ С 293.28 съребро тво съ тобоѭ бѫд въ пагѹба. ꙗко даръ бож мьнѣ мѣнемъ мѣнмь пртꙙжат С 363.30 аште  ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. ꙗкоже  хрстоса ждове С 422.13 Съкровище, имане. ко стъ мѣсто ждеже мѣн лежтъ С 38.14 мъше же го обнажшꙙ меꙙ.  простеръше на нь своꙙ рѫкꙑ нѹжꙿдаахѫ  прнест мѹ мѣн С 38.23 вь тѣхъ же мѣстѣхъ раꙁбонц нѣц таѧште сꙙ. ꙗко мѣньꙗ обл бѣаше въ манастꙑр. подъкопавꙿше стѣнѫ ноштьѭ. вьлѣꙁошꙙ въ манастꙑрь С 557.24 ꙁаложено мѣнь τὰ κειμήλια Съкровище, богатство въ ко рѫцѣ вь н҄еже вьсхꙑт ꙁаложено мѣнье. вь ко апостолꙑ окраде С 512.5 небрѣгꙑ мѣньꙗ ὁ ἀκτήμων Пренебрегващият, презиращият богатството то мѣнꙗ л въсхотѣ небрѣгꙑ мѣнꙗ. домовъ л штѹждхъ. же н мѣста мꙑ кде главѫ подъклонт. богатьства л. же  своѧ ѹенкꙑ до поꙗса обнажвъ. ослꙙте не мꙑ. штѹжде поѧ ослꙙ С 432.24 щѹжде мѣнь τὸ ἀλλότριον Чужд имот, чужда собственост ꙗко старѣшна бѣхъ корабꙿнкⷪмъ.  стопхомъ сꙙ  пагѹбхомъ много мѣн.  сво  стѹжде С 120.1—2 М З А СК Е СП СЕ К С МН Гр τὰ ὑπάρχοντα βίος οὑσία ὕπαρξις χρήματα πράγματα ὑπόληψις κληρονομία [αἱ] κτήσεις мѣн їмѣні Нвб имение книж ОА ВА МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ Дюв НГер ДА