Старобългарски речник
мѣньнъ
мѣньнъ
-ꙑ
прил
Собственически, който се отнася до имот, до пари
пльтьнѫѭ бо побѣдшꙙ похоть. мѣньнꙑѧ же не побѣдшꙙ. нѣстъ бо тъьна похоть пльтьнаꙗ мѣнꙿнѣ. нъ пльтьнаꙗ пртьаш пае. мѫьнѣш
С
371.25, 27
Изч
С
Гр
[τῶν] χρημάτων
Нвб
Срв
имение
’имот
имущество’
остар
ВА
РБЕ