Старобългарски речник
ментъ 
ментъ -ꙑ прил Именит, известен, бележит, почитан того дѣл҄ма велѧ ьст мѣахѫ отъ цѣсара. мент сѫште вьсѣм ꙁа добрѫ дѣтѣль С 85.3  нарекошꙙ некꙿтарꙗ нѣгого (!). мѫжа мента  доброговѣна. кротъка обраꙁомъ отъ бол҄ѣръска рода сѫшта С 202.13 Изч С Гр ὀνομαστός Нвб именит ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР