Старобългарски речник
мат 
мат -млѭ -мл҄еш несв 1. Залавям, хващам, задържам някого, когото преследвам кнꙙꙁъ ... повелѣвааше народъ градъскꙑхъ прводті мл҄ѫште.  съсѫдꙑ мѫльнꙑѧ прѣдъ н҄м полагат С 174.29 обрѣтамꙑѧ же крьстꙗнꙑ. повелѣ мат  нѹдт ѧ жрът С 255.4 2. За болест, физическо или психическо страдание — обхващам, обземам, предизвиквам пристъп ꙇ се дхъ емлетꙑ. ꙇ вънеꙁаапѫ въпетъ  прѫжаатъ сѧ съ пѣнам М Лк 9.39 З А СК жден трѧсавцѭ сѭ. отъ раба твоего сего. сѫщѭѭ подъбънѫ (!) бѣсѹ. емлѭщѭѭ на врѣмена. ѣко  бѣсъ. грабѧщѭ водѫ. трѧсѫщѭѭ вѣлцеѭ. вь тѣлес его СЕ 44b 22 емеⷧтъ же непослѹшълвꙑѩ. хѹдоѹмꙑѩ. ꙇ хѹдослънꙑѩ СE 45b 3—4 въ годнѫ емѭⷧщхъ СЕ 46а 10—11 бетъ тѧ трсавце гь. асънаа. емѭⷧщѣ въ в҃ асъ. сего. бенемь неотъвѣтъномь СЕ 49b 15 3. За плодове — бера  егда же прде врѣм емат е посъла рабꙑ своѧ къ дѣлательмъ матъ вна своего СК Мт 21.34 внограда же насад деснца бжꙗ. отъ свн прокѹжденъ.  того нꙑнꙗ мл҄ѫтъ вьс ммоходꙙште С 134.29 вѣрѫ мат πιστεύω Вярвам [в Бога] ѣко слѹшаѩ словесе моего.  вѣрѫ емлѧ посълавъшюмѹ мѧ. ꙇматъ жвота вѣьнааго М Йо 5.24 З А аште бо бсте вѣрѫ мал мосеов. вѣрѫ бсте ѩл  мьнѣ М Йо 5.46 З А ꙇ с корене не мѫтъ. ꙇже въ врѣмѧ вѣрѫ емлѭтъ М Лк 8.13 З А вѣрꙑ не мат οὐ πιστεύω Не вярвам [в Бога] аште бо вѣрꙑ не емлете ѣко аꙁъ есмъ. ѹмьрете въ грѣсѣхъ вашхъ М Йо 8.24 З аще не творѭ дѣлъ отца моего. не емлѣте м вѣрꙑ М Йо 10.37 З аще лі  того кьнгамъ вѣрꙑ не емеⷧте. како момъ гломъ вѣрѫ мете А Йо 5.47 аще стінѫ глѭ. по то въ вѣрꙑ не емⷧете мънѣ А Йо 8.46 М З А СК О СЕ С СН Гр λαμβάνω κατέχω τρυγάω συλλαμβάνω ꙇмат Нвб ѐмвам, ѐмна св ОА ВА НТ Дюв НГер АР РБЕ