Старобългарски речник
мань
мань
-ꙗ
ср
1. Имот, пари, богатство
аште ꙁѣло манї жладьба. нь нколже тебе не распꙙ. ꙗкоже хрстоса ждове
С
422.13
2. Събиране, прибиране, бране
моⷧ҇ на гроꙁдьм вна на мане
СЕ
14а 11
Изч
СЕ
С
Гр
[τὰ] χρήματα
τρύγη
ман
Нвб
имане
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
ЕтМл
БТР
АР