Старобългарски речник
лꙗI 
лꙗ -ѩ м ЛИ 1. Илия — старозаветен пророк, живял по времето на Ахав и Йезавел [IX в. пр. н.е.]. Пр. на 20 юли ꙇ се австе сѧ мъ мос  лѣ М Мт 17.3 ЗI А да сътвормъ съде тр кровꙑ. тебѣ еднъ  мосеов еднъ.  л еднъ М Мт 17.4 ЗI А остан да вдмъ. аще прдетъ лѣ спстъ его М Мт 27.49 З А СК ꙇ н къ едно же хъ посъланъ бꙑстъ лѣ. тъкмо къ сарефтѫ сдонъскѫѭ. къ женѣ въдовц М Лк 4.26 А СК то ѹбо крштаеш. аште тꙑ нѣс хъ. н лѣ н пркъ М Йо 1.25 З А ꙇ стопамъ послѣдоват. велкааго прка лѩ СЕ 99b 1 ꙇ по срѣдѣ мосѣа. ꙇ ліѩ въ горѣ ѣвлѣѩ сѧ К 13b 34—35 тъгда раꙁгнѣвавъ сꙙ свꙙтꙑмъ дѹхомъ въгодьнкъ хрстосовъ. по пророцѣ л. на ахава цѣсара ꙁдрал҄тъска С 194.28 бѣга сласт акꙑ лꙗ еꙁавел С 351.13 2. Илия — християнин, умр. мъченически [326 г.] в Персия по времето на Шапур [Сапор] II [309—379 г.]. Пр. на 28 март свꙙтꙑмъ же мѫенкомъ ꙁатворенꙑмъ въ тьмнц. мена сѫтъ с ... ерсс. ла. марс С 256.13 3. Илия — ерусалимски архиепископ [494—517 г.]  помъ  въ свꙙтꙑ градꙿ. прведе къ блаженкѹ л архепскѹпѹ С 286.1 тъгда бо тъьѭ архепскѹпа лѭ свꙙтꙑ отьць нашъ сава ѹмолвъ С 288.13 4. Илия — име, познато от старобългарски надпис лѣ п... дъвѣ лѣтѣ въ ҃ аѣконъ П11 М З А СК СЕ К С П11 Гр ᾿Ηλίας От евр ’Ēlꙇ҄ꙇah, Elꙇ҄ꙇāhū ’моят бог е Яхве’ Нвб Илия ЛИ ОА Дюв НГер ЕтБАН Илия ЛИ Илиев ФИ Илиевски ФИ Илийски ФИ Илко ЛИ Илчо ЛИ Илчев ФИ Илчов ФИ Ильо ЛИ Ильов ФИ СтИл,РЛФИ Илиене МИ Илияне МИ Илиянци МИ ЙЗ,Зас