Старобългарски речник
л 
л част 1. За питане при изразяване на съмнение, възражение, несъгласие: нима, или ꙇл нѣстъ м лѣть сътворт вь свохъ м еже хоштѫ М Мт 20.15 ЗI А л мьнтъ т сѧ ꙗко не могѫ нꙑнꙗ ѹмолт оца моего СК Мт 26.53; и л не вѣсте ѣко тѣлеса ваша цркꙑ сѫщо(...) въ васъ стомѹ дхѹ естъ Е 2б 18 л не можетъ рее рѫка моꙗ отꙙт васъ. л отꙙжьа слѹхъ мо не ѹслꙑшат С 135.17—18 л же сѣате ѡ ждове. того не пожꙙсте С 388.12 л кто отъ васъ прмъ господа сътѫж с С 388.13 2. За питане при изразяване на колебание между две и повече възможности: дали, или л сьвѣтъ въꙁꙙшꙙ ... да го ꙁгѹбꙙтъ. мъ. дѣш л каменмъ л ме. л огн҄емъ л водоѭ С 402.4 аще л то л μὴ ... καὶ Ако ли — то нима аште л мѫжь т госпожде вьнѣ стъ. то л богъ мо ошълъ стъ с н҄емь С 366.14 М З А СК Е С Гр ἄρα μή Нвб или ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА