Старобългарски речник
л
л
съюз
I. Съчинителен в разделителна функция
1. Свързва изречения или части на изречението при редуване и смяна на две и повече възможности: или
когда же тѧ вдѣхомъ болѧшта ꙇл в темьнц прдомъ къ (къ) тебѣ
М
Мт 25.39
З
дат жрътвѫ по реенѹѹмѹ въ ꙁаконѣ гн. в҃ грьлща л в҃ пьтеньца
СК
Лк 2.24
тꙑ же кто ес о(сѫ)ждаѧ тꙋждего раба. своем ... (с)тотъ л по ... станетъ же слънъ же бъ поставтъ
Е
5б 17
нъ власъ много раꙁльѣ. ѹподобль тꙑ раба твоего сего. постргаѭща кꙑкꙑ главꙑ своеѩ ꙇл брадѫ своѭ
СЕ
8b 14
кꙿто трѹждаѩ сѧ. ꙇ пррщѧ къ прстанщю семѹ. не спаетꙿ сѧ. ꙇл кꙿто плаѧ сѧ ꙇ прпадаѩ. къ враев семѹ. не ѹбалѹетъ сѧ
СЕ
84а 2
аще кꙿто клѧтъ бѫдет. ꙇ молтъ сѧ сотонамъ. ꙇл ꙇмена мь твортъ лска. д҃ лѣт да покаетъ сѧ о хлѣбь водѣ
СЕ
105b 2
къто відѣ ілі къто слꙑша
К
5b 36
Срв.
С453.4
кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштіхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мь двьр
С
38.9
блюдомѣ же сѫтъ страхомь. ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ беꙁ бѣдꙑ прсꙙгнѫт
С
43.4
аще нереетꙿ сѧ съборъ какъто мноꙁ съберѫтꙿ сѧ. а егда повѣстꙿ сѧ постъ л бьдѣнье то вꙿс ѹжа(...)
Р
II 4.36
2. Свързва изречения или части на изречението, които взаимно се изключват по смисъл: или
како подобаше створіті лѹъшъ. нѫждеѭ ілі волеѭ
К
5а 35
глагол҄ꙗте кꙿде жветъ вь градѣ л въ вьс
С
46.3
3. Свързва изречения при изразяване на следствена дизюнкция: иначе, в противен случай
покор м сꙙ. дꙿноѹменъ м бѫд. л ꙁьлѣ ѹмьреш акꙑ с
С
65.12
въкопавъше етꙑр дрѣвеса. протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ. пожьретъ. л обламъ ѹмретъ ꙁьлѣ
С
158.29
4. Свързва числителни при означаване на приблизителната стойност от интервала между две посочени числа: или
до двою л до тр асъ. тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше
С
515.25
водꙑ ... отъ рѣкъ ефрата ношааста. сѫштѹ отъ нꙿею вь дал҄ꙙ пꙙт л етꙑрь пьпьрштъ
С
547.30
II. Съчинителен в присъединителна функция. Свързва две изречения, от които второто пояснява, допълва предходното: или, тоест
то отъвѣштаате л то реете
М
Лк 12.11
ꙿто стъ мошть мѹ. л ꙿто го сла
С
27.7
пораꙁѹмѣте отъкѫдѹ раждꙁатъ сꙙ. л отъкѫдѹ съгрѣватъ сꙙ. аште нѣстъ огн҄ь под ꙁемл҄еѭ
С
129.10
то сꙙ надѣш. л кого ѹпꙿваш
С
153.10
вь недоѹмѣн бꙑстъ. то с бѫдетъ л ꙿто сътвортъ
С
516.9
прьбꙑ стоѧ на мѣстѣ томь многꙑ асꙑ. нтоже глаголꙙ л провѣштаѧ
С
567.27
III. Подчинителен. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество към главно изречение със съотносителна дума пае: повече ... отколкото
ꙁволхъ пае прмѣтат сꙙ въ домъ ба мого. л жт въ жлщтхъ грѣшънкъ
С
147.20
IV. Като формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта:
М
З
А
СК
Е
СП
СЕ
К
С
ЗЛ
Р
Гр
ἤ
ἤτοι
εἴτε
τί δέ
μετὰ καί
Нвб
или
ОА
ВА
АК
Бот
НТ
Дюв
НГер
МлБТР
ЕтМл
БТР
АР
РБЕ
ДА
ил
диал
ДА