Старобългарски речник
л 
л съюз I. Съчинителен в разделителна функция 1. Свързва изречения или части на изречението при редуване и смяна на две и повече възможности: или когда же тѧ вдѣхомъ болѧшта ꙇл в темьнц  прдомъ къ (къ) тебѣ М Мт 25.39 З  дат жрътвѫ по реенѹѹмѹ въ ꙁаконѣ гн. в҃ грьлща л в҃ пьтеньца СК Лк 2.24 тꙑ же кто ес о(сѫ)ждаѧ тꙋждего раба. своем ... (с)тотъ л по ... станетъ же слънъ же бъ поставтъ  Е 5б 17 нъ  власъ много раꙁльѣ. ѹподобль тꙑ раба твоего сего. постргаѭща кꙑкꙑ главꙑ своеѩ ꙇл брадѫ своѭ СЕ 8b 14 кꙿто трѹждаѩ сѧ. ꙇ пррщѧ къ прстанщю семѹ. не спаетꙿ сѧ. ꙇл кꙿто плаѧ сѧ ꙇ прпадаѩ. къ враев семѹ. не ѹбалѹетъ сѧ СЕ 84а 2 аще кꙿто клѧтъ бѫдет. ꙇ молтъ сѧ сотонамъ. ꙇл ꙇмена мь твортъ лска. д҃ лѣт да покаетъ сѧ о хлѣбь  водѣ СЕ 105b 2 къто відѣ ілі къто слꙑша К 5b 36 Срв. С453.4 кононъ же мьнѣвъ ꙗко кꙿто сѫтъ отъ просꙙштіхъ. л отъ болї по обꙑаю прходꙙштїхъ. отврьꙁе мь двьр С 38.9 блюдомѣ же сѫтъ страхомь. ꙗкоже не сьмѣт нкомѹже наꙙт краст. л бъшѭ беꙁ бѣдꙑ прсꙙгнѫт С 43.4 аще нереетꙿ сѧ съборъ какъто мноꙁ съберѫтꙿ сѧ. а егда повѣстꙿ сѧ постъ л бьдѣнье то вꙿс ѹжа(...) Р II 4.36 2. Свързва изречения или части на изречението, които взаимно се изключват по смисъл: или како подобаше створіті лѹъшъ. нѫждеѭ ілі волеѭ К 5а 35 глагол҄ꙗте кꙿде жветъ вь градѣ л въ вьс С 46.3 3. Свързва изречения при изразяване на следствена дизюнкция: иначе, в противен случай покор м сꙙ.  дꙿноѹменъ м бѫд. л ꙁьлѣ ѹмьреш акꙑ с С 65.12 въкопавъше етꙑр дрѣвеса.  протꙙгъше по дрѣвесемъ првꙙжате  твръдо. да протꙙжемъ дрѣвесꙑ съкрѹштъ сꙙ.  пожьретъ. л обламъ ѹмретъ ꙁьлѣ С 158.29 4. Свързва числителни при означаване на приблизителната стойност от интервала между две посочени числа: или до двою л до тр асъ. тако беꙁ млост лѣвѫѭ рѫкѫ къ огню прдѣѧ трьпѣаше С 515.25 водꙑ ... отъ рѣкъ ефрата ношааста. сѫштѹ отъ нꙿею вь дал҄ꙙ пꙙт л етꙑрь пьпьрштъ С 547.30 II. Съчинителен в присъединителна функция. Свързва две изречения, от които второто пояснява, допълва предходното: или, тоест то отъвѣштаате л то реете М Лк 12.11 ꙿто стъ мошть мѹ. л ꙿто го сла С 27.7  пораꙁѹмѣте отъкѫдѹ раждꙁатъ сꙙ. л отъкѫдѹ съгрѣватъ сꙙ. аште нѣстъ огн҄ь под ꙁемл҄еѭ С 129.10 то сꙙ надѣш. л кого ѹпꙿваш С 153.10 вь недоѹмѣн бꙑстъ. то с  бѫдетъ л ꙿто  сътвортъ С 516.9  прьбꙑ стоѧ на мѣстѣ томь многꙑ асꙑ. нтоже глаголꙙ л провѣштаѧ С 567.27 III. Подчинителен. Въвежда подчинени обстоятелствени изречения за количество към главно изречение със съотносителна дума пае: повече ... отколкото ꙁволхъ пае прмѣтат сꙙ въ домъ ба мого. л жт въ жлщтхъ грѣшънкъ С 147.20 IV. Като формант за образуване на сложни неизменяеми части на речта: М З А СК Е СП СЕ К С ЗЛ Р Гр ἤ ἤτοι εἴτε τί δέ μετὰ καί Нвб или ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА ил диал ДА