Старобългарски речник
ларонъ 
ларонъ -а м ЛИ Иларион Велики [291—372 г.] — един от основателите на отшелничеството в Палестина, ученик на Антоний Велики. Пр. на 21 октомври мⷺца октⷠ҇о ҃а҃л стъх мⷱкъ дасѣ гасіѣ  ꙁотка.  прⷣ҇наго оца на(ш) ларона А 123а 28 мⷰ҇ѣ ка оца нашего ларѧ СК 132b 15 Изч А СК Гр ᾿Ιλαρίων ларꙗ Нвб Иларион ЛИ Иларионов ФИ СтИл,РЛФИ