Старобългарски речник
кономъ
кономъ
-а
м
Иконом, домоуправител, домакин
похвал гь конома неправедънааго. ѣко мѫдрѣ сътвор
М
Лк 16.8
Изч
М
З
От
гр
οἰκονόμος
Нвб
иконом
църк
ОА
ВА
АК
Бот
НГер
МлБТР
ЕтМл
ЕтБАН
БТР
АР
Срв
Иконом
ЛИ
Икономѝя
ЛИ
Икономов
ФИ
СтИл,РЛФИ
