Старобългарски речник
кона 
кона -ꙑ ж Образ, изображение ѣко сонъе въстаѭштаго. гі въ градѣ твоемъ ікѹнѫ іхъ ѹніьжішѩ СП 72.20 Изч СП От гр εἰκών кѹна Нвб икона ОА ВА АК Бот Дюв НГер ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА куна диал ДА Срв Иконѝя ЛИ Иконаров ФИ Иконописов ФИ СтИл, РЛФИ