Старобългарски речник
ꙁѫтрьѭдѹ
ꙁѫтрьѭдѹ
нареч
Отвътре, от вътрешността на нещо
ꙇ тъ ꙇꙁ ѫтрьѫдѹ отьвѣштавъ реетъ. не твор м трѹда
М
Лк 11.7
З
А
СК
ꙇꙁ ѫтрьѫдѹ бо отъ сръдьца ска. помꙑшленѣ ꙁълаѣ ꙇсходѧтъ
М
Лк 7.21
Изч
М
З
А
СК
Гр
ἔσωϑεν
ꙁѫтрьѫдѹ
ꙁѫтръѫдѫ
ꙇꙁѹтрьѭдѫ
Нвб
Срв
изунетре
диал
ДА
