Старобългарски речник
ꙁѧт 
ꙁѧт -ꙁьмѫ -ꙁьмеш св 1. Извадя, измъкна, изтегля ꙁъм пръвѣе бръвъно ꙁ оесе твоего. ꙇ тъгда проꙁьр(р)ш ꙁѧт сѫецъ же естъ въ оесе брат(р)а твоего М Лк 6.42 З ꙇ аште око твое съблажнаат тѧ. ꙇꙁьм е  връѕ отъ себе М Мт 18.9 ЗI ЗП кто ... ꙇже матъ овьѧ едно. ꙇ аще въпадет сѧ въ ѣмѫ въ соботѫ. не ꙁьметъ л его М Мт 12.11 З ꙁьмь дъва пѣнѧѕа дастъ гостньнкѹ М Лк 10.35 З А подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁꙙт абе СЕ 19b 1 повелѣ ꙁꙙт  ꙁ врѣтшта С 112.6 2. Избавя, освободя, спася їꙁъм мѩ отъ врагъ моіхъ бже СП 58.2 ї ꙁъметъ ѩ отъ грѣшьнкъ СП 36.40 пріклоні ко мънѣ ѹхо твое ѹѩдрі ꙁѩті мѩ СП 30.3 їꙁъмѣте ѹбога ї нішта СП 81.3 отъ страха вражіѣ ꙇꙁъмі дшѫ моѭ СП 63.2 ꙇ цѣл  отъ одръжѧщѧѩ тѣлесънꙑѩ болѣꙁн. ꙇ отъ трѫда сего ꙁъм  СЕ 31b 10 ; ꙁъм е ꙁ вьсѣкоѩ напаст дѣволѧ СЕ 56а 15 се прѣстрада да нꙑ отъ неправдꙑ работꙑ ꙁьметъ С 480.12 ꙁꙿм насъ г отъ напасті.  отъ съблаꙁнъ творꙙштхъ беꙁакон С 70.15 3. Отема, лиша някого от нещо доколѣ дшѧ нашѧ ꙁемⷧеш А Йо 10.24 їскѫщеі дшѩ моѩ іꙁѩті ѭ СП 39.15 моⷧ҇ наⷣ҇ емѹже аще блсꙿкъ ꙁъметъ ꙁракъ СЕ 34а 5 ꙇꙁемъ ꙁракъ его. ꙇ пркрꙑвъ о его СЕ 34а 15 Отрежа, отстраня, хвърля. вьсѣкѫ раꙁгѫ не творѧштѫѭ плода ꙇꙁъметъ ѭ М Йо 15.2 З А СК М З А СК ЗП СП СЕ С Гр αἰρέω ἐξαιρέω ἐκβάλλω ἐπαίρομαι ἐξαιρέω αἴρω їꙁѧт ꙇꙁѧт Нвб Срв иззема ОА ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР