Старобългарски речник
ꙁѹмѣт сѧ 
ꙁѹмѣт сѧ -ꙁѹмѣѭ сѧ -ꙁѹмѣш сѧ св Лиша се от ум, памет; изумея юнаꙗ  беꙁълобьнаꙗ врьста творьца похвал. а ꙁъѹмѣвъш сꙙ дьньм ꙁълꙑ. въпрашаахѫ кто сь стъ С 324.3—4 Изч С Гр παλαιόομαι ꙁъѹмѣт сѧ Нвб изумѐя [се] остар ОА ВА НТ МлБТР ЕтМл БТР АР ДА изумя̀ [се] ОА ВА Дюв НГер ЕтМл ДА