Старобългарски речник
ꙁострт 
ꙁострт -ꙁощрѭ -ꙁострш св 1. Изостря, наостря, наточа стрѣлꙑ твоѩ ꙁоштренꙑ слъне СП 44.6 стрѣлъї сльнааго їꙁоштренꙑ СП 119.4 меь ꙁъоштренъ С 85.15 Образно. їже ꙁострішѩ ѣко орѫжье ѩꙁꙑкъї своѩ СП 63.4 2. Прич. мин. страд. като прил. ꙁощренъ ἡκουμένος Наострен, наточен ѣко брітва ꙁоштрена сътворілъ есі лестъ СП 51.4 Срв. С426.7 Изч СП С Гр ἀκονάω ꙁъострт їꙁострт Нвб изостря ОА ВА НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА