Старобългарски речник
ꙁобрѣст
ꙁобрѣст
-ꙁобрѧщѫ
-ꙁобрѧщеш
св
1. Намеря, открия
то ꙁьлодѣм лѫкавꙿно прмꙑшл҄ено бꙑстъ такаго мѣста ꙁъобрѣст
С
92.24
мѫдростѭ нашеѭ ꙁобрꙙштемъ стн(ѫ)
С
265.30
2. Измисля, изобретя, изнамеря
пакꙑ же не помꙑшл҄ѣше кꙑѧ нꙑ мѫкꙑ лютѣшꙙ ꙁъобрѣст
С
50.23
дꙗволъ но кѹмрослꙋжен. арꙗнъскѫѭ хѹлѫ ꙁобрѣте
С
186.14—15
съматраше ко б прмꙑшл҄ен ꙁобрѣст да б длъгѫ лютѫ мꙿ. сътворлъ съмрьть
С
88.30
Изч
С
Гр
ἐξευρίσκω
ἐφευρίσκω
ἐπινοέω
ἐξερευνάω
ꙁъобрѣст
Нвб
Срв
изобретя
ОА
ВА
ЕтБАН
БТР
АР