Старобългарски речник
ꙁобльнъ 
ꙁобльнъ -ꙑ прил същ ꙁобльнаꙗ ср мн τὰ περισσά Изобилните неща, нещата, които са в изобилие  тъ насъ не тъьѭ потрѣбънꙑхъ нъ ꙁобльнꙑхъ накръмтъ С 290.17 Изч С Нвб изобилен ОА ВА АК Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР изобилний остар НГер