Старобългарски речник
ꙁмѣнт 
ꙁмѣнт -ꙁмѣнѭ -ꙁмѣнш св 1. Променя, изменя дноѭ ноштѭ вьсь вѣкъ ꙁмѣнмъ С 91.7 гда бѣаше вдѣт ... младенштꙙ ... лежꙙштꙙ. не ю ште съꙁрьна срьдььнааго тврьда мѣѭште. н цвѣта класьнааго ꙁмѣнвъше С 397.8  сце епскѹпьство невол҄еѭ прмъ. правьнꙗ рънорꙁъскааго жтꙗ не ꙁмѣн С 280.17—18  подвꙁаѭ сꙙ не ꙁмѣнт ꙗже прѣжде навꙑкохъ С 126.24 Преобразя. ѣко пае отъселѣ ꙁмѣнѧтъ тѧ большаа подвꙁанѣ СЕ 91b 4—5 2. Заменя, сменя ї ꙁмѣнішѩ славѫ его. въ обраꙁъ телъца ѣдѫща сѣно СП 105.20 н моꙁѣте ꙁмѣнт беꙁъврѣменьноѭ съмрьтѭ. сладъкꙑѧ сеѧ жꙁн С 86.30 ꙁмѣні же връстъ гробъ К 11b 38 3. Изредя, изпратя един след друг повелѣ ште  пае бт ѧ. дондеже ꙁмѣн къждо по трьмь десꙙтьмь к҄ентѹронꙑ С 178.14 СП СЕ К С Гр ἀλλάσσω ἀλλοιόω ἀπαλλάσσω ἐναλλάσσω διαμείβω ἀνταλλάσσομαι διαδέχομαι Нвб изменя ОА ВА АК Бот НТ Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА