Старобългарски речник
ꙁлт 
ꙁлт -ꙁльѭ -ꙁльш св ꙁлт срьдьце [сво] ἐκχέω τὴν καρδίαν ἑμαυτοῦ Разкрия, излея сърцето си; откровен, искрен съм їꙁліте прѣдъ німъ срдца ваша ѣко бъ ꙁастѫпьнкъ нашь естъ СП 61.9 Изч СП їꙁлт Вж. при ꙁлт сѧ Нвб