Старобългарски речник
ꙁлаꙁт 
ꙁлаꙁт -ꙁлажѫ -ꙁлаꙁш несв 1. Излизам, движа се отвътре навън тѫжааше же болм. ꙗкоже дноѭ отълѫвъ себе.  ꙁаклювъ въ пѹстꙑн нкаможе нколже ꙁ н҄еѧ ꙁлаꙁвъ С 561.18 мрътвъ грѣхꙑ сълѣꙁъ. ꙁлаꙁш ожвленъ правꙿдоѭ Х I Ва 21—22 Образно.  да не ꙁлаꙁ слово скврьнаво ѭдѣже хъ вьлаꙁтъ С 507.21 Напускам мястото, където обикновено се намирам. сповѣдаѧ сꙙ до десꙙт лѣтꙿ. въ пештерѣ то ... не ꙁлаꙁꙙ ꙁ мѣста не бесѣдѹѧ н къ комѹже С 528.24—25 2. За брой, количество — превишавам аште  на р҃ хъ раꙁдѣлш свого смене не ꙁлаꙁꙙтъ С 95.1 Изч С Х Гр ἐξέρχομαι ἐκβαίνω ἀναβαίνω Нвб излазям диал ОА ВА НТ Дюв НГер ЕтМл МлБТР ДА