Старобългарски речник
ꙁдѣꙗт 
ꙁдѣꙗт -ꙁдѣѭ -ꙁдѣш несв Нося, притежавам въсхвалѫ імѩ ба моего съ пьсніѭ въꙁвеліѫ і въ хваленꙑ ї годѣ бѫдетъ боу пае тельца юна рогꙑ їꙁдѣѭшта і паꙁнегъті СП 68.32 Изч СП Гр ἐκφέρω їꙁдѣꙗт Нвб Ø