Старобългарски речник
ꙁдъхнѫт 
ꙁдъхнѫт -ꙁдъхнѫ -ꙁдъхнеш св Издъхна, изпусна последен дъх, умра съ рее отье въ рѫцѣ тво прѣдаѭ дхъ мо і се рекъ ꙁдъше М Лк 23.46 З А іс же пѹщъ гласъ вел ꙁдъше М Мк 15.37 З тако въꙁъпвъ ꙁдъше М Мк 15.39 З владꙑка нашъ нѣстъ ꙗкоже стоꙗт мѹ нъ ꙁдъхнѫт  ѹмрѣт С 149.28 понї ꙁатвор о ꙗко же народѹ мнѣт і ꙁдъша С 141.16  рекъ господѹ прм моѭ дѹшѫ акꙑ отъргаѧ тхо  беꙁ болѣꙁн ꙁдъхнѫ С 141.22 Изч М З А С Гр ἐκπνέω ἀποπνέω Нвб издъхна св издъхвам несв ОА ВА НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл АР РБЕ