Старобългарски речник
ꙁдрѧдьнъ
ꙁдрѧдьнъ
-ꙑ
прил
1. Извънреден, необикновен
многашд же вьсѫ альбѫ м҃ дн любьꙁно беꙁъ ꙗд птꙗ прѣбꙑвааста въ толцѣ ѹдрѫен тѣла скѫдост ꙁдрꙙдънꙑхъ
С
547.27—28
2. Изряден, образцов, отличен
тъ рее къ нмъ ꙙда ꙁдрꙙдно пꙑтамо се стъ да бꙑ кто бв ѹгодлъ остлъ отъ всеѧ скврънꙑ дшѫ своѭ
С
570.21
Изч
С
ꙁдрꙙдънъ
Нвб
изряден
книж
ОА
ВА
РБЕ