Старобългарски речник
ꙁдрещ 
ꙁдрещ -ꙁдрекѫ -ꙁдрееш св 1. Изрека, изговоря, произнеса нещо въꙁдамъ тебѣ обѣтꙑ моѩ ѩже ꙁдрѣсте ѹстьнѣ мо() СП 65.14 кꙿдеже ꙁдрее савнъ. став сꙙ корабь посрѣдѹ рѣкꙑ.  бѣаше клатмъ ꙁѣло С 151.1 Проговоря. ꙇбо врѣмѧ естъ юже ꙇꙁрештꙇ. ꙇ прꙇобъштті нꙑ таінахъ К 1b 7—8 2. Кажа, обявя, съобщя  наꙙ глаголат мъ вовода. же мамъ ꙁдрешт не на благодѣт ꙁьрꙙ глагол҄ѫ. нъ ꙗкоже стъ стна С 71.8—9 раꙁгнѣвавъ же сꙙ тлъкъ.  отъ цѣсара свого въпрошенъ бꙑвъ. ꙿто мѹ ꙁꙿдрее. отъвѣшта. досаждатъ т  ѹкаратъ тꙙ цроу С 61.21  не тꙑ л ꙁдрее а аꙁъ ѹтврьдхъ С 249.10 н ѹенц же раꙁѹмѣшꙙ вѣштаанааго. дондеже сꙺнде вь немошт хъ.  ꙗвѣ ꙁдрее С 488.7—8 не поштетъ л самъ ходатаꙗ себѣ. да ꙗвѣ ꙁдрекѫ.  мьн҄ьшааго себе. да бꙑ тъьѭ кꙑмъ ꙁбꙑт мѹ ꙁъла С 361.19 Обещая, дам обещание. тѣмь же съ клѧтвоѭ ꙁдрее е дат егоже аште въспростъ М Мт 14.7 З Изч М З СП К С Гр λέγω ἀναλέγω ἀποφαίνομαι ὁμολογέω διαστέλλω φράζω ꙁдрешт іꙁдрешт Нвб изрека св изричам несв ОА ВА Дюв НГер ЕтМл РБЕ ДА