Старобългарски речник

ꙁдралꙗннъ

ꙁдралꙗннъ -а м Израилтянин, потомък на Израил се вꙑ стнѫ ꙁдлѣннъ въ немъже льст нѣстъ М Йо 1.48 Изч М Гр ᾿Ισραηλίτης ꙁдралѣннъ Вж. при ꙁдралтѣннъ Нвб