Старобългарски речник
ꙁгꙑбнѫт 
ꙁгꙑбнѫт -ꙁгꙑбнѫ -ꙁгꙑбнеш св Изгубя се, загубя се, изчезна снъ мо сь мрътвъ бѣ  ожве ꙇꙁгꙑблъ бѣ  обрѣте сѧ М Лк 15.24 З А братръ тво сь мрътвь бѣ  ожве іꙁгꙑбль бѣ  обрѣте сѧ М Лк 15.32 З А ꙁаѹтра гда тьмьнаа сьмрьть свѣтомъ славꙑ хрстосовꙑ ꙁгꙑбе С 348.22 Загина, пропадна. прде їс въꙁскатъ  направтъ ꙁгꙑбъше а с ꙁгꙑбъшмъ благодѣтелꙗ погѹбт штѫтъ С 402.19—20, 20 Изч М З А С Гр ἀπόλλυμι ἀφανίζομαι іꙁгꙑбнѫт ꙇꙁгꙑбнѫт Вж. при ꙁгꙑбат Нвб