Старобългарски речник
ꙁгорѣт 
ꙁгорѣт -ꙁгорѭ -ꙁгорш св 1. Изгоря, бивам унищожен от огън вꙑ вдѣсте  повѣдате людскѫ ꙁемл҄ѫ  декаполтъскѫ ꙁгорѣвъшѫ огн҄емъ С 129.4 не маш того сътворт да жв ꙁгормь С 131.12 горе естъ ꙁѣло ѹмьрьшѹ ꙁьгорѣт С 131.13 лꙿма ѹбо тъштт сꙙ на съмрьть. жвъ да ꙁгорш С 140.21 піѡн сповѣдавꙑ сꙙ самъ крьстꙗнъ жвѹ ꙁгорѣт повелѣхомъ С 140.24 дон҄елже ѹдове рѫьнꙑхъ пръстъ ꙁгорѣвьше отъпадошꙙ С 516.27 вдѣѣше бо рѫкѫ стааго отъ огнꙗ ѹже вьсѫ ꙁгорѣвꙿшѫ С 517.4 Образно. вьꙁврат ѣрость твоѭ отъ мꙿне. ꙇ подажд м влагѫ твохъ щедротъ. іꙁгорѣвъшее грѣхꙑ срце мое СЕ 78а 5 2. За метал — разтопя се мѣаше с корабл҄ь котъкꙑ желѣꙁнꙑ. нъ сѹсовам гвоꙁдвм ꙁгорѣшꙙ С 400.28 огньмь ꙁгорѣт πυρικαύστος γίγνομαι Изгорен съм вьнде платъ въ прѣтор попѹштаѧ ꙗрост ждовьстѣ ... вьнде  ꙁде. пае огнь въжеже ... ѹнꙙтъ бо да бꙑшꙙ огнемъ ꙁгорѣл. въꙁдвгошꙙ хъ содомъскꙑ кръ С 435.13 Изч СЕ С Гр καίομαι δαπανάομαι χωνεύομαι ꙁьгорѣт іꙁгорѣт Нвб изгоря ОА ВА АК Бот НГер МлБТР ЕтМл БТР АР РБЕ ДА