Старобългарски речник
ꙁгнлъ 
ꙁгнлъ -ꙑ прил Лош, негоден л твортъ дрѣво доброе. агодѫ емѹ добрѫ л твортъ дрѣво прахнѣно  агонѫ (!) емѹ ꙁгнлѫ СК Мт 12.33 Изч СК Гр σαπρός Нвб изгнил ОА ВА Бот МлБТР ЕтМл