Старобългарски речник
ꙁгладт 
ꙁгладт -ꙁглаждѫ -ꙁгладш св Украся, изгладя, разхубавя по огн҄ бо тако го вдѣхомъ прходвъше ꙗкоже тѣло юно страстьнкѹ ꙁглаждено  ѹш мѹ свѣтьлѣ бꙑста С 142.6—7 Изч С Гр κοσμέω Нвб Срв изгладя [се] ОА ВА Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР АР ДА