Старобългарски речник
ꙁглаголат 
ꙁглаголат -ꙁглаголѭ -ꙁглагол҄еш св 1. Изрека, изговоря, кажа еже колжьдо ꙁглахъ  лхо сътворхъ і лхо мꙑслхъ СЕ 72а 8 ъто семѹ равъно можеші ꙁглаголаті К 9а 6 волмъ аранъскѫѭ вѣрѫ неже къ кѹпносѫштю прложт сꙙ.  тако мъ ꙁглаголавъшемъ ꙁгънашꙙ ѧ ꙁъ събора цръкъвънааго С 202.3  їꙁглагола то малꙑ ꙗснѣ С 562.21  пакꙑ въторцеѭ  третцеѭ сътвор мѹ. съвръшенѣ  ꙗснѣ ꙁглаголат же помлѹ мꙙ бже С 562.23 Наприказвам, наговоря. много м іꙁглагола до главꙑ мі ꙁъло съдѣа К 8b 40 2. Разкажа, разправя врѣ(мѧ) дьн(е) (с)е(го) бѣдітъ нꙑ беꙁѹмье ег(о) ()ꙁглаголат К 3а 33 нъ да не вьсего по рꙙдѹ ꙁглагол҄ѭ вѣдѣ бо ꙗко гнѣваеш сꙙ С 7.30 Изч СЕ К С Гр λέγω їꙁглаголат іꙁглаголат Нвб Срв глаголя остар ОА ВА РБЕ