Старобългарски речник
ꙁвѣщень 
ꙁвѣщень -ꙗ ср Доказателство, потвърждение, уверение дажд імъ ѹпъванемь твомь іꙁвѣщенемь щедротъ твохъ. сего въкѹшень прѧстт сѧ СЕ 20а 11—12 прмаста же  дръжанмъ ꙁнамен  ꙁвѣштен въскръсенꙗ  поклонста сꙙ мѹ С 446.10 Изч СЕ С Гр πληροφορία ꙁвѣштен іꙁвѣщене Нвб извещение остар ВА