Старобългарски речник
ꙁвѣщат
ꙁвѣщат
-ꙁвѣщаѭ
-ꙁвѣщаш
несв
св
1. Известявам, съобщавам
не бо обрꙙштетъ нктоже тако авѣ ꙁвѣштана. нъ їѡнна стъ пртъа
С
440.21
вѣсте сам ꙁѣло сѫште славолюбьць. съкаꙁан облаженааго дауда. же нꙑнꙗѹ ꙁвѣшта
С
359.15
їжде бо ꙁавсть. тѹ жвѫтъ. враждꙑ свар прѣльст. пьрꙙ оглаголаніа словеса. хѹлꙑ ѹкоренꙗ. лко аште ꙁвѣштамъ
С
400.22
Обявявам [закон, правило и под.].
кꙑ ꙁаконъ. кꙑм словесꙑ ꙁвѣштамъ
С
434.23—24
слꙑш проповѣждъ бжꙗ ѹдеса ... како же новꙑ ꙁвѣштатъ сꙙ
С
450.11
Срв.
К13b 3
Предизвестявам, предсказвам.
молте сꙙ ꙁа мꙙ къ господев. да не бꙑ пршъло нтоже на мꙙ. хъже ꙁвѣштасте
С
364.7
2. Казвам, говоря, изричам
вѣдѣ же на ѹмѣ помꙑсл на мꙙ. да того дѣлꙿма нтоже тебѣ нѣ ꙁвѣштавшѹ. ꙗвѣ отъвѣштаѭ
С
393.11
не много бѣ нꙿсоже ꙁвѣштат. нъ тъьѭ ꙗко покаꙗвъше сꙙ обратмъ. томѹ прпадъше вѣрѹмъ
С
386.25
пон҄еже бо петръ гда сповѣда хса блажааше сꙙ. ꙗкоже оте ꙁвѣштавъ
С
379.13—14
Разказвам.
таковꙑмъ же толкꙑмꙿ ѹдесемъ. съ богоьстмъ отъ насъ ꙁвѣштаномꙿ
С
559.5
подобааше мьнѣ. ꙗвт въ съповѣдан томь ... реетъ кто любо тънъа [!] вдꙙ. абь томѹ ꙁвѣштанѹ бꙑт. гда вел бжѧ авѣ хоштетъ бꙑт
С
546.5
Произнасям, изричам.
ѡ бѣдꙑ кꙑм ѹбо гласꙑ ꙁвѣшта окаанꙑ. кꙑѧ помꙑслꙑ въ срьдьц ношааше. гда отꙿвѣта съмрьтьна вьꙁꙙ
С
66.12
камѣнꙑ бъ. рѫцѣ простеръ на небо. ловѣьскомъ гласомъ ꙁвѣшта глагол҄ꙙ. днъ стъ бъ днъ стъ хс
С
34.28
по стнѣ мат мѫена. не спѹст бо сльꙁѫ немоштьнѫѭ. н ꙁвѣштала ньсоже. н сьмѣрено н недостоно врѣмен
С
96.10
3. Цитирам, привеждам някаква мисъл
лѣпо ѹбо намъ братꙗ блаженааго павла слово ꙁвѣштат. любꙙштмꙿ бога вьсе спѣтъ сꙙ на добро
С
368.18
Доказвам, потвърждавам някаква мисъл.
дн же съпротвꙙтъ сꙙ ждове ... плштемъ хотꙙште стнѫ посѣнт. їсаїно ꙁвѣштаѭште. ождахъ сътворт вно. сътвор же трьн
С
433.28
хѹлѫ ꙁвѣщат
ὀνειδίζω
Хуля, сквернословя, клеветя
н глагола кто с стъ. же дръꙁнѫ прѣдъ всѣм хѹлѫ мьнѣ толкѫ ꙁвѣштат
С
360.20—21
ꙁвѣщат
сѧ
К
С
Гр
λέγω
λαλέω
βεβαιόω
εἴρω
ἐκλέγω
ἀπαγγέλλω
φϑέγγομαι
χράομαι
ὀνειδίζω
ꙁвѣштат
Нвб
извещавам
остар
ОА
ВА
МлБТР
РРОДД
Срв
известявам