Старобългарски речник
ꙁвѣтъ 
ꙁвѣтъ -а м 1. Причина, повод пꙑтааже кꙑ ꙁвѣтъ сьмꙙтеньꙗ того ꙗко юньць гнѣва спльнь бꙑвъ  їс хлѣва сковъ гонтꙿ вьсꙙ на толцѣ С 566.2 славьꙗхѫ о всѣхъ ба ꙁвѣтомъ тѣлесьнꙑѧ страст  лна на ѹвѣдѣнь стнꙑ своѧ прведꙿшааго С 569.3 лкѹте съ ꙙдꙑ свом радост ꙁвѣтъ бѫд вамъ ꙙдъ вашхъ богоьст С 324.25 2. Предлог, претекст нъ  ждове въꙁьмъше отъсѫдѹ пьр ꙁвѣтъ глагол҄ѫтъ како сего крьстꙗн бога мѫтъ.  же  мѣста не вѣдѣаше С 304.5 3. Оправдание, извинение сце  стъіѧ пода мꙋ трѣбꙑ да н дного же матъ ꙁвѣта. аште прѣбѫдетъ въ ꙁьлѣ С 420.4 Изч С Гр ἀφορμή ἀπολογίας πρόφασις Нвб извет диал ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтБАН ДА