Старобългарски речник
ꙁвѣстт сѧ 
ꙁвѣстт сѧ -ꙁвѣщѫ сѧ -ꙁвѣстш сѧ св Убедя се, уверя се в нещо сѫдъ бо мра належтъ. о н҄емъже ꙁвѣстхомъ сꙙ многꙑм С 128.11 Убедя някого, докажа някому нещо. аште м сѧ хошт ꙁвѣстт. прнесѫ т гоже вꙑ глагол҄ете кръста.  вдꙙштꙋ мьнѣ попер ї  отъврьꙁ сꙙ го С 65.21 Изч С Гр πληροφορέομαι πληροφορέω Нвб Срв известя се