Старобългарски речник
ꙁвѣстт 
ꙁвѣстт -ꙁвѣщѫ -ꙁвѣстш св Известя, съобщя, направя нещо известно, явно тр смокв род. ѩже въꙁьмъ старцъ  съ слъꙁам облобꙑꙁавъ. ꙁѣ  благодарьств ꙁвѣствъшааго мѹ бога С 300.26 се съхранлъ тꙙ стъ богъ отъ ратьнъска прхожденꙗ.  ꙁвѣст т вдомъ т стражъ посълавъ С 293.12 семꙋ же ꙁвѣствъшѹ мѹ глагола. аꙁъ отье. оньсцꙙ града епскѹпъ поставьнъ смъ С 286.17 (пр)бѣгн съ вѣроѭ ...  іꙁвѣст мъсл срца своего къ немѹ.  мол сꙙ емѹ Г А 2 Засвидетелствам, удостоверя. богъ ... агг҄еломъ свомъ ꙁаповѣда ... прѣподобънааго съхрант. ꙁвѣстт же мѹ хотꙙ малꙑ ѹбоꙗвъша сꙙ стража вдома пѹст льва велка ꙁѣло С 292.20 (ка)ко мꙑ ѹбѣжмъ... премъ (гл)ат с(ѧ) ... в на(с)ъ ꙁвѣст сѧ Е 9а 7 ꙁвѣстт слово πληροφορέω Убедя, уверя с мар глагол҄ѫшт скоро агг҄елъ къ їѡсфѹ прде.  ꙁвѣствъ слово ꙁгънат дѣвцѫ став С 242.19—20 ꙁвѣстт с πληροφορέομαι Съставя си мнение, узная истината за нещо ꙁвѣствъ же с ꙁѣло о н҄емъ о вьсемъ ... ꙗко съвръшена стъ ꙁѣло дѹша го С 171.1 ꙁвѣстт сѧ Изч С Г Гр πληροφορέω βεβαιόω іꙁвѣстт Нвб известя ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА