Старобългарски речник
ꙁврѣщ 
ꙁврѣщ -ꙁврьгѫ -ꙁврьжеш св Изхвърля, хвърля нещо навън ꙁбⷬ҇ашѧ добрꙑѩ вь съсѫдꙑ. а ꙁълꙑѩ ꙁвръгѫ вонъ М Мт 13.48 З А СК аще кто въ мьнѣ не прѣбѫдетъ. ꙇꙁвръжетъ сѧ вонъ ѣкоже роꙁга  ꙇсъшетъ М Йо 15.6 З А СК емъше ѹбшѧ . ꙇ ꙁвръгѫ  вонъ ꙁ внограда М Мк 12.8 З подобаетъ же въпадъшее нестое. ꙁѧт абе. ꙇ ꙁврѣшт е вонъ СЕ 19b 3 обрꙙштете тѣла мого ꙁвръжена на сѹхо С 154.24 Изгоня, изпъдя. аще л естъ епспъ. то да ꙁвръжетъⷭ҇ сана СЕ 102b 14 жв с н҄мъ вь ннеу ꙁвръжен бꙑшꙙ бꙑл С 401.11 ꙁврѣщ отроѧ Абортирам, пометна, направя аборт аще котораа жена ꙁвръжетъ отроѧ. в҃ лѣⷮ҇ да покаетꙿ сѧ о хлⷠ҇ѣ о воⷣ҇ СЕ 103b 6 ꙁврѣщ сѧ Изч М З А СК СЕ С Гр βάλλω ἐκβάλλω ῥίπτω ἐκρίπτω ꙁврѣшт ꙇꙁврѣщ Нвб извръ̀га диал Дюв извръгам несв диал НГер извъ̀ргам диал МлБТР