Старобългарски речник
ꙁволт 
ꙁволт -ꙁволѭ -ꙁволш св 1. Поискам, пожелая подобьно естъ црстве нбское. лкѹ црю. же ꙁвол съвѣщат слово съ рабꙑ своꙇм СК Мт 18.23 глꙇ ѹсть его беꙁаконнꙇе  лестъ. ꙇ не (ꙇ)ꙁволꙇ раꙁѹмѣтꙇ да ѹблажꙇтъ СП 35.4 ꙇꙁбъра гь сона. ꙇ ꙁвол ꙇ въ жлштꙇ себѣ СП 131.13 не съхранꙇшѩ ꙁавѣта бжѣ.  въ ꙁаконѣ его не ꙇꙁволшѩ ходіті СП 77.10 прклон гі ѹхо твое. ꙇ послѹша насъ. ꙇꙁволвꙑ въ еръданѣ крстт сѧ СЕ 6а 10 въ стнѫ по немь ꙁволлъ ес ꙇт СЕ 90а 12—13 тако ѹбо ꙁвол положт сꙙ въ цръкъв стааго прьвомѫенка стефана С 209.7—8 не поꙁнашꙙ н раꙁѹмѣт ꙁволшꙙ. нъ нарцамі сꙙ мѫдр бꙑт обѫродѣшꙙ С 334.16 да ꙗкоже ѹбо ношаахѫ сꙙ сквоꙁѣ рѣкѫ добрꙑмъ мѫенкомъ тѣлеса. пр брѣꙁѣ пршедъше сташꙙ. деже  сті ꙁꙿволшꙙ С 67.7—8 2. Избера се отрокъ мо егоже ꙁволхъ. вьꙁлюбленꙑ мо М Мт 12.18 З А СК пѫть рѣснотꙑ ꙁволхъ СП 118.30 бѫд рѫка твоѣ да спетъ мѩ. ѣко ꙁаповѣд твоѩ ꙇꙁволхъ СП 118.173 ꙁаконъ поставтъ емѹ на пѫт ꙇже ꙁвол СЕ 75а 9—10 клⷠ҇е ... тебѣ сѧ молмъ ꙇꙁволе вѣьнааго своего ѣкова. ѹмъножь его стада СЕ 15а 7 дꙿно отъ двою прѣдълежтъ вамъ. л жъръше богомъ вь санꙑ  вь ьст достономъ бꙑт. л не покорвъше сꙙ отъѧт жвота  вонъство... помꙑслте ѹбо  ꙁволте же на польꙁѫ вамъ С 70.7 дно ꙁволте. л отъврѣшт сꙙ ха  съ нам веселт сꙙ. лі не покорꙙште сꙙ меемъ дьнесь съконꙿат сꙙ С 59.15 Предпочета. аꙁъ бо свомѹ ѹтелю покарѣѭ сꙙ. ѹмрѣт ꙁвол҄ѫ пае. а не прѣстѫпт словесе мѹ С 126.23 н цѣсара ꙁакона н ꙁаповѣд. помьнѣста. нъ пае бож ꙁаконъ ꙁволста С 212.5 іꙁволт пае въ огн съгорѣт. нежел отъ того събоденомъ бꙑт С 565.25  іꙁволшꙙ ходт по небесемъ. а не маловрѣменꙿно мѣт грѣхѹ наслажден С 54.28 ꙁвол страдат съ (...)ъм бжꙇ нежел врѣ(...)нъно мѣт. грѣх(а) сластъ Е 7б 9 ꙇꙁволхъ прꙇмѣтатꙇ сѩ въ домъ ба моего пае. неже жіті въ селѣхъ грѣшьнііхъ СП 83.11 многѫ же подаѭште пеаль к(ьі)ѧ лѣпо естъ своего жтꙗ старѣшн(ьі) ꙁволт  ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧ ꙗко похѹлꙗт ЗЛ IIб 10 3. Благоволя, проявя добра воля, благосклонност вьꙁꙿдвгн ꙇ нꙑнѣ. отъ ложа немощьнааго братра нашего. ꙇꙁвол дат емѹ прѩт съдраве СЕ 39b 18 ꙇ нꙑнѣ ꙁвол. ꙇ блгв стадо се СЕ 15а 12—13 бъ сꙑ ноꙙдъ. ловѣкъ насъ рад ꙁволлъ бꙑт С 480.6 ꙁволлъ ѧтъ бꙑт С 473.8—9 по строю ꙁвол ловѣескъ родъ въспрѧт С 10.10 Сметна за справедливо, намеря за добре.  аште тъ въ стнѫ сѣмо прт ꙁволлъ стъ. мꙑ от ѫꙁъ свободмъ сꙙ С 468.8 4. Приема, призная богъ мо жде ꙁвол дѹша моꙗ. отън҄елѣже род мꙙ оць мо С 265.9 не ꙁвол [ꙁволте] μὴ πειρῶ Недей [недейте] не тꙑ ѹбо сверѣпѹ отъ ба ненавдмъ не ꙁвол любт насъ. неподобьне  ꙁавдьлве  покръвене тъмоѭ С 71.23 ꙁволтъ м сѧ δοκεῖ ἐμοί Намеря за добре, сметна за целесъобразно ꙇꙁвол сѧ  мьнѣ хождъшю с пръва по вьсѣхъ. въ істнѫ по рѧдѫ псат тебѣ. славънꙑ теофле М Лк 1.3 З А ꙁволт сѧ М З А СК Е СП СЕ С ЗЛ Гр ἐϑέλω βούλομαι αἱρέω αἱρετίζομαι εὐδοκέω προαιρέομαι ἐκλέγομαι πειράομαι καταξιόω δεῖ αἱρέομαι ꙇꙁволт ꙇꙁволꙇт іꙁволт Нвб изволя, изволявам несв книж остар ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл РБЕ