Старобългарски речник
ꙁвол҄ень 
ꙁвол҄ень -ꙗ ср 1. Воля, желание тво съвръшень съподобтъ сꙙ блаженьꙗ. ꙁвол҄еньꙗ рад свого благааго С 544.17 не бо ꙁаповѣда сего. нъ ꙁвол҄енмъ слꙑшꙙштмъ повелѣ С 371.11 Добра воля, готовност. нꙑнꙗ врѣмꙙ же отъ тебе ꙁастѫпьн. нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙁвол҄енꙗ. нꙑнꙗ врѣмꙙ ꙗже отъ тебе помоштъ С 103.17 тац бо сѫтъ дарове дѹховьн. не по саномъ раꙁꙿдѣлꙗтъ обьштен. нъ вол҄еѭ  ꙇꙁвол҄енмꙿ С 492.5 2. Намерение съпастел҄ь рее. ꙁвол҄ен ваше добро. нъ же сътрьптъ до коньца. тъ съпасетъ сꙙ С 70.30 н тако не отъстѫп оть н҄его. нестъ бѣсъ  скврьнꙑ. ꙁвол҄еньꙗ бо мѫжа н вдѣт могꙑ дꙗволъ. насѣваатъ мѹ отъааньꙗ помꙑслꙑ С 523.16  ꙁволенемь нѣкохъ проьнѧѧ ꙗко похѹлꙗт ЗЛ IIб 10 къ томѹ мат(ъ )ꙁвол҄ене. нъ да р(а)въно ангеломъ жвѫщѧꙙ помраенꙗ тъмоѭ Х II Аб 7—8 С ЗЛ Х Гр πρόϑεσις προϑυμία [τὸ] αἱρεῖσϑαι προαίρεσις παστάς γνώμη ꙁвол҄ен ꙇꙁвол҄ен ꙁволене Нвб изволение книж остар ОА ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ