Старобългарски речник
ꙁвлѣщ 
ꙁвлѣщ -ꙁвлѣкѫ -ꙁвлѣеш св 1. Извлека, изтегля нещо от някаква дълбочина вьлѣꙁе же смонъ пет(р)ъ  ꙇꙁ(в)лѣе м(р)ѣжѫ на ꙁемлѭ. плънѫ велꙇ рꙑбъ М Йо 21.11 З А СК подобъно естъ цсрстве небское неводѹ въвръженѹ въ море... ꙇже егда сплън сѧ ꙁвлъкъше  на кра М Мт 13.48 З А СК влѣкѫще мрѣжѫ ръбъ.  ѣко ꙁвлѣшѧ на ꙁемⷧѭ. вдѣшѧ огнь А Йо 21.9 СК аурлꙗнъ повелѣ (ꙁв)лѣшт ꙗ ꙁдрова С 6.23 2. Изтегля нещо или някого чрез влачене по земята  съвꙙꙁавъше стъіѧ мѫжꙙ... жъꙁлмъ  каменмъ влаꙙште побшꙙ.  мрьтвꙑм вратꙑ ꙁвлѣкꙿше тѣлеса стъіхъ. повръгошꙙ на въстоьнꙑхъ странахъ С 538.24—25 тѣло же влѣкꙿше вьнѣ вратъ слꙑшꙙштхъ сꙙ. ера. ꙁвлѣкꙿше. повръгошꙙ псомъ на ꙗдь С 537.24—25 3. Извадя, измъкна смонъ же петръ мꙑ ножъ ꙁвлѣе .  ѹдар архереова раба. ꙇ ѹрѣꙁа емѹ ѹхо десное М Йо 18.10 З А СК орѫже ꙇꙁвлѣшѩ грѣшьнꙇ СП 36.14 4. Изтръгна жвѹ т сѫштѹ ꙁвѣрьм плѹшта т ꙁвлѣена бѫдѫтъ С 165.10 М З А СК СП С Гр ἀποσπάω σπάομαι ἑλκύω ἀναβιβάζω σύρω ꙁвлѣшт ꙇꙁвлѣщ Нвб извлека ОА ВА АК НТ Бот Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР РБЕ ДА извлеча диал ВА