Старобългарски речник
ꙁвлат 
ꙁвлат -ꙁвлаѫ -ꙁвлаш св Извлека, изтегля навън повелѣшꙙ ꙁвлат трьст ꙁ н҄его. да съ трьстмъ  пльть го въꙁдратъ сꙙ С 270.9—10  сътворшꙙ тако слѹгꙑ.  ꙁвлашꙙ трьст съ плътѭ го С 270.12 Изч С Гр ἐκσύρω κατασύρω Нвб извлàча ВА МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР Срв извлачам ВА Дюв НГер МлБТР ЕтМл БТР ДА