Старобългарски речник
ꙁвалт сѧ 
ꙁвалт сѧ -ꙁвалѭ сѧ -ꙁвалш сѧ св Изляза навън, изпадна, изсипя се повѣсвъ же ꙗ повелѣ дърат. желѣꙁнꙑ ногътꙑ дондеже рѣва наънѫтъ хътѣт ꙁвалт сꙙ на ꙁемьѭ С 114.1—2 Изч С Гр πίπτω Нвб изваля̀ се ОА МлБТР ЕтБАН АР