Старобългарски речник
ꙁвалт 
ꙁвалт -ꙁвалѭ -ꙁвалш св Извадя, изхвърля же въ мотꙑлꙑ мѣсто нестꙑѧ ѫтробꙑ. ѫтробѫ вьсѫ ꙁвалвъ С 190.7 Изч С Гр ἐκχέω Нвб изваля ОА ВА НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР АР ДА