Старобългарски речник
ꙁбѣгнѫт 
ꙁбѣгнѫт -ꙁбѣгнѫ -ꙁбѣгнеш св 1. С бяг, с тичане напусна някое място, избягам стьствьнꙑмъ сѫдштемъ наѹенъ. нагъ ꙁбѣже. да господнꙗ не оскврьнтъ мѣста С 365.24 вдѣвъ же вовода ꙁбѣже вънъ С 22.14—15  насъ бꙑ огн҄ь тъ пожеглъ абꙑхомъ не ꙁбѣгл  тебе бꙑ пожеглъ ѫтрь оставъша С 23.2 да аште кꙿто хоштетъ прстѫпт  їꙁбѣгнѫт. прбѣжтъ къ бан҄ С 76.19 Образно. тꙑ же трѧсавце. пае вꙿсѣхъ ѹбо сѧ га і вьстрепещ.  ꙁбѣгн і сего раба гнѣ. і отд отъ него СЕ 51а 8 і ꙁбѣгн ꙁ него съ вꙿсѣм твом. і съ вꙿсѣм похотьм свом і не мѣ въꙁвращенѣ къ немѹ СЕ 48b 19 2. Спася се, отърва се от нещо кровьѭ сего ов(ь)ѧте. помаꙁахъ прагꙑ двьрі. і ꙁбѣгъ съмръті ѭже гѹбітель наведе на ећюптѣні вьсѧ К 6b 34—35 Изч СЕ К С Гр φεύγω διαφεύγω їꙁбѣгнѫт Нвб избягна Дюв НГер МлБТР ЕтМл ЕтБАН БТР РБЕ ДА избèгне диал ДА избèгнем диал ДА