Старобългарски речник
ꙁбꙑтъьствоват
ꙁбꙑтъьствоват
-ꙁбꙑтъьствѹѭ
-ꙁбꙑтъьствѹш
несв
Изобилен съм, изобилствам, имам в изобилие
да вꙿсегꙿда вꙿсѣкъ доволъ мѫще іꙁбꙑтъьствѹемъ. во вꙿсѣкомь дѣлѣ блаꙁѣ
СЕ
15b 18
Изч
СЕ
Гр
περισσεύω
іꙁбꙑтъьствоват
Нвб
Срв
избитък
м
